, е преживен чифтокопитен бозайник от семейство Камилови. На дължина достига от 250 до 360 cm, височина от 180 до 210 cm и тегло от 500 до 700 кг.
Бялата двугърба камила Бейби от "Зоопарк Бургас" участва във филма "Страх" на известния режисьор и актьор Ивайло Христов.

Бяла двугърба камила

White bactrian camel

 (Antilope cervicapra) е бозайник от семейство Кухороги. На български видът е известен с още няколко имена. Антилопа гарна е придобила гражданственост от руското име на вида. Други имена, които се използват са 

индийска черна антилопа

, което е буквален превод от латинското име на вида.

Гарна е неголяма антилопа. Височината при холката достига до 80 cm, дължината на тялото до 125 cm, а теглото до 40 kg. Рога имат само мъжките екземпляри и достигат на дължина до 75 cm. Те са дълги и извити под формата на спирала. Козината е шоколадовокафява на цвят, а корема, вътрешността на краката, долната част на врата и около очите и носа са бели на цвят. Мъжките са значително по-тъмни на цвят от женските, които са светло-рижави. Малките са също с по-светла козина. При мъжките козината потъмнява успоредно с растежа на рогата.

Антилопа Гарна

Blackbuck

Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в България. Живее в по-северните части на Европа, Мала Азия и около Каспийско море.

Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци, ед. ч. сръндак) притежават рога — къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка като кадифе кожа, който постепенно изчезва, при загуба на кожното кръвообращение. Сръндаците могат да ускорят процеса, търкайки рогата си в дървета, за да са твърди за дуелите през размножителния период. Сръндаците са единствените от сем. Еленови, чиито рога растат и през зимата. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони – златисто-червеникаво през лятото, а през зимния период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части и бяла задница.

Физически характеристики

Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 см, ширина в предните крайници 65 – 75 см, височина в холката 65 – 75 см и общо тегло между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Опашката е къса (2 – 3 см) и труднозабележима. Интересен факт при сърната е, че липсва жлъчен мехур. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 см, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 28 см, често завършващи с два или три, рядко четири върха.

Сърната е активна предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Много бързо и грациозно животно. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори. Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. Основна храна през зимата е буковият жълъд, който сърните изравят от опадалите листа и под снега, характерно ровейки с предните си крака. Тъй като ровенето е твърде шумно, една от сърните винаги наблюдава наоколо за появата на хищници и хора. Когато няма жълъд, а това са повечето земи в България, в храната ѝ преобладават бръшляна и къпината, които имат вечнозелени листа. Обича предимно свежа трева, като избягва пасбищата, където домашните животни замърсяват тревата. Като цяло сърната е много придирчива към храненето си.

Сръндаците са полигамни. Мъжките се бият помежду си за територия по време на ранното лято и се чифтосват през ранната есен. По време на ухажването сръндаците, гонейки сърните, често утъпкват храстите, оставяйки фигури, наречени пръстени на сърните. Мъжките може също да разчистват окапалата шума и др. с рога – начин да привлекат женски. Сръндаците се разгонват през любовния период, юли – август. Сърните обикновено раждат по две петнисти малки от противоположен пол. Те са скрити във високата трева от други хищници, докато станат готови да се присъединят към останалите от стадото. Сучат от майка си по няколко пъти на ден в продължение на 3 месеца. Възрастните често могат да изоставят малките си, ако надушат хищник или човек наблизо.

Историята на сърничките в Зоопарк Бургас

Сърничките намериха своя нов дом в Зоопарк Бургас. Пристигнаха в зоопарка на възраст от 1-5 седмици, изключително нежни и крехки. Част от животните станаха известни по всички медии и телевизии, след като бяха спасени от природозащитни организации. Сърничките са били прибирани от дивата природа от загрижени граждани, които обаче не са знаели, че така им правят лоша услуга. За съжаление те няма как да бъдат върнати в дивата природа, тъй като нямат шанс да оцелеят там. Така те се озоваха при нас. Природозащитние организации избраха от всички зоопаркове в страната да доверят животните на Зоопарк Бургас , като място с условия най-близки до естествената им среда. Благодарение на положените грижи от страна на екипа на зоопарка, сърничките пораснаха здрави и любвеобилни.

Сърна

Roe deer

Лама (Lama glama) е бозайник от семейство Камилови.
Разпространена е предимно в Латинска Америка като домашно млекопитаещо животно. Традиционно се свързва с Перу и скотовъдството на инките. Ламите се използват за вълна, мляко, месо и като товарни животни. Предполага се, че е доместицирана преди 4 – 5 хиляди години и произлиза от дивата лама гуанако.

Физическа характеристика

Освен‚ че са социални животни и обичат да живеят в стада, днес е позната само като домашно животно. Височината при холката е около 115 см и тежи 80 – 100 кг. Покрита е с дълга, груба вълна, коя е различно оцветена: едноцветна – бяла, ръждива, черна, тъмнокафява и пъстра. В случай, че ламата се почувства застрашена, е много възможно да започне да „плюе“ търбушно съдържание.

Начин на живот и хранене

Населението на Перу и Боливия отглежда лами във високите плата и добива мляко, месо и вълна. Използва се и като товарно животно. Половата зрялост настъпва след 2 – 3 години. Бременността продължава 11 месеца. Ражда обикновено едно малко, което бозае от майката 4 – 5 месеца.

Лама

Llama

 (Ammotragus lervia) е вид от подсемейство 

, който естествено обитава скалистите планински масиви на 

. Описани са шест подвида на този вид. Макар че е рядко срещан в природното си местообитание, видът е интродуциран в 

Гривест козирог

Barbary sheep

 (Taurotragus oryx) е вид антилопа, обитаваща саваните и равнините на източните и южните части на Африка. Тя е вид в род Taurotragus от семейство Bovidae. За първи път е описана от Петер Симон Палас през 1766 г.

Възрастният мъжки в раменете е висок около 1,6 метра (женската е около 20 сантиметра по-ниска) и може да тежи до 942 kg (средно 500 – 600 kg при женската). Това е вторият по големина вид антилопи в света, който с малко отстъпва на гигантската кана.

Физическо описаниеОбикновените антилопи кана са спиралороги антилопи, при които се наблюдава полов диморфизъм, при който женските са с по-малки размери от мъжките. Козината им варира по цвят в зависимост от географското разпространение, като в северните части от местообитанията си имат отличителни петна като ивици на торса, петна по краката и гърдите, каквито белези липсват у каните в по-южните райони. Козината им е мека с изключение на острата грива. Женските са по-светли от мъжките, чиято окраска на места има синкаво-син оттенък. Мъжките може да имат и серия вертикални бели ивици на двете страни на тялото, каквито са наблюдавани в резервата Кару в Южна Африка.

Антилопа Кана

Common eland

 (Vicugna pacos) е домашно чифтокопитно животно. Отглежда се във високите части на Андите на 3500 – 5000 m надморска височина, на териториите на Еквадор, Перу, Чили, Аржентина и Боливия.

Алпаката се цени заради качествата на своята вълна, която е по-лека от овчата и съдържа 24 естествени оттенъка.

Алпака

Alpaca

 (Addax nasomaculatus) е вид конска антилопа, която обитава пустинята Сахара.


Козината ѝ е бледа и има дълги навити рога, с обичайна дължина около 55-80 cm при женските и около 70-85 cm при мъжките. Височината на мъжките в раменете е между 105 и 115 cm, а при женските от 95 до 110 cm. При адакса се наблюдава полов диморфизъм, като женските са по-малки по размери от мъжките. Окраската на козината зависи от сезона: през зимата е сиво-кафява с бели крака и задни части и дълга кафява козина по главата, врата и раменете; през лятото козината се сменя до бяла или с цвят на пясък.

Хабитат и разпространение

Адаксът основно се храни с треви и листата на наличните храсти и билки. Видът е добре адаптиран към живота в пустинята и може да оцелее без вода за продължителни периоди от време. Естественият хабитат на адакса са безводните региони, полупустините и пустините от пясък и камък.

Някога е бил широко разпространен в Северна Африка и естествено е обитавал териториите на Чад, Мавритания и Нигер. Спадът в популацията започва да се регистрира в средата на първото десетилетие на 19 век. Днес е напълно изчезнал от териториите на Алжир, Египет, Либия, Судан и Западна Сахара. Реинтродуциран е в Мароко и Тунис.

Според класификацията на IUCN, видът е критично застрашен от изчезване.

Адакс

Addax

Холандските мини кози са домашни любимци с тегло между 24-34 кг ( за женските) и до 27-39 кг (за мъжките).
Те се хранят с трева и зърно.
Обичат да играят една с друга, и да прескачат различни препятствия.

Животни в зоопарка